РАЗПРЪХТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпръхтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разпръхтя̀л се, -а се, -о се, мн. разпръхтѐли се, св., непрех. За кон или друго животно — започвам силно да пръхтя. Те като че ли усещаха какво им се готви. Плашеха се от светлината и се мушеха една о друга, докато цялото стадо наскача и се разпръхтя. Ст. Даскалов, СЛ, 300.